СЗРМ информация за кредити

Не взимайте кредит преди да се посъветвате с нас!


Обезпечение на кредити от банка


В сферата на обезпеченията по кредитите се изполва и т. нар. “декларация за поемане на патронат”. Тук най-често се касае за юридически оформена готовност на компанията-майка да поеме определена отговорност по повод получаването на кредит от нейна дъщерна фирма в случай, че последната сама не може или не желае да стори това. В правната практика на Запад се различават “мек” и “твърд” вариант при декларациите от този вид. Разбираемо е, че фирмите предпочитат декларациите за поемането на патронат пред ипотеката, пред някои видове банкови гаранции или пред готовността за солидарно поемане на задължението по обслуждането на кредита от трети лица. Това се дължи на обстоятелството, че при удачното формулиране на текста на подобен документ, обезпечението не се отразява в баланса. За банката-кредитор обаче е важно конкретният текст да предоставя доста- тъчно правни основания за обезпечаване на вземанията в случай на необходимост. В Германия например, банката може да изисква въпросната декларация да бъде придружена от друг документ, в който се посочва взаимната връзка и зависимостта между компанията-майка и дъщерната фирма (т. нар. Organschaftserklaerung). В този документ двете фирми се задължават да не променят без санкция от банката формата си на делови взаимоотношения, като компанията-майка не само да ползва правото си “да взема” от дъщерната фирма, но да е длъжна и да участва в погасяването на загуби и покриването на дългове на “дъщерята”.
Съществуват и други начини за оформянето на обезпечение, като по принцип за банковата практика в развитите държави е важно да бъде решена задачата, свързана с начините за оценка на риска, определянето на величината на риска и формите за покриване на риска чрез наличните обезпечения. Таза задача произтича не на последно място от обстоятелството, че при различните кредитоискатели съществуват различни възможности за предоставяне на обезпечения по кредитите, вариращи в твърде широки граници.
По проблема на обезпеченията за банката е от съществено значение да отчита текущо промяната в стойността на всяко обезпечение. От една страна, възможните вариации в стойността не трябва да водят до прекалено “натоварване” на потенциалния кредитополучател. В същото време банката не кредити без трудов договор трябва да залага прекалено високи и нереални от гледна точка на промените в па- зарната ситуация – оценки на произведения на изкуството, неблагоприятно ситуирани недвижимости и движими предмети (най-често скъпи автомобили, яхти и кораби, самолети и т.н.). Същото важи и за някои по-особено регламентирани в заканодателството на някои държави от ЕС ипотеки, преотстъпени права на трети лица и т.н.
Характерно в случая е относително критичното отношение на кредитора към обезпечените с налични пари, чужда валута и ценни метали кредити. Кредиторът се стреми в подобен случай да открие наличието на скрити мотиви при подобни обезпечения, тъй като зад тях понякога може да се прикриват отклонения при кредитната благонадеждност и скрити икономически проблеми на длъжника. Ходът на разсъждения в подобни случаи е приблизително такъв – ако длъжникът обезпечава по подобен убедителен начин кредитния ресурс, то той се нуждае особено силно от него и е твърде вероятно да не можи да си осигури средствата по стандартния начин, напр. чрез доказване на икономическата целесъобразност и рентабилността от инвестицията. Има и оперативни съображения на банката да минимизира реално съществуващи рискове в обсъждания случай. Така например, да предположим, че чрез залагане на 500 хил. ДМ налични пари по сметка, длъжникът се договаря с банката за отпускане на контокорентна кредитна линия на същата стойност. Много скоро сумата по кредита се изтегля без остатък чрез чекове. Съгласно специален договор между страшре обаче, длъжникът има право да ползва паралелно и обезпечението. Поради петдневния период за отразяване в банковата отчетност на движението на чековете се получава “луфт”, в рамките на който длъжникът може да “завлече” банката с цялата сума на кредита.


Централните банки и формата на собственост


Утвърждаването на централните банки в икономическата и обществената система се съпровожда от еволюция във формата на собственост на тази институция. За XIX век и началото на XX век е била характерна частноправната форма на собственост и организация на емисионната банка.
В литературата съществуват становища, подкрепящи принадлежността на емисионните банки към частноправната форма на организация. Счита се, че когато е монополизирано емисионното право от държавата, банката постепенно загубва самостоятелността си. Така тя престава да бъде регулатор на стопанската политика на държавата, функция, която тази институция може да изпълнява само когато е напълно самостоятелна.
След Първата световна война започва развитието на ясно изразена тенденция към одържавяване на централните емисионни банки. Това се дължи на следните по-съществени фактори:
Първо. Централната емисионна банка осигурява държавата при изпълнение на нейните функции с необходимите финансови ресурси. Чрез покупко-продажба на правителствени ценни книжа банката заменя класическото финансиране на бюджетните дефицити чрез парична?а емисия. Както ще ридим по-нататък, операциите с държавни ценни книжа днес имат особено важно значение за глобалното парично-кредитно регулиране на икономиката.
Второ. Централната банка обслужва не само финансовата дейност на държавата. Практически банката участвува акти- вно в разработването и осъществяването на модела за стопанско управление в дадена страна за определен период. Тя е най-важният консултант на правителството при изготвянето на дълго- срочна и текуща икономическа програма. В същото време обаче централната банка е най-серийзният опонент на държавата за отстраняване на негативните явления, нарушаващи стоково-пари- чната балансираност.
Усъвършенствуването на икономическия модел за управление реално обуславя измененията в компетенциите на централните банки. На определен етап държавата може да препоръча промяна в банковото законодателство, регламентиращо както функциите на централната банка, така и на търговските банки. Приема сег че по този начин се постига адекватност между целите на правителствената политика и правомощията на централната банка (в приблизително такава ситуация се намираха източноевропейските чстрани в началото на 90-те години, когато обективно се наложи цялостна промяна в икономическата система)
Трето. Одържавяване на централните банки в странете с развити стоково-пазарни отношения се дължи и на ускорено развйтие на интеграционните процеси между тях.
Централните банки на Германия и на Австралия, създадени съответно през 1957 и 1960 г., са пример за нормативно (законодателно) учредяване. След Първата световна война се национализират централните банки на Канада (1938), Германия (1939), Япония (1942), Англия (1946) и др. Една от целите на стратегията на Римския договор (1957) е координацията между политиката на правителствата и централните банки на страните от Европейската общност. Красноречив пример за тези интеграционни процеси е развитието на Европейската валутна система. Решението за внасяне на изменения в механизма на нейното функциониране се вземат след обстойни консултации на най-високо равнище – правителствата, ръководителите на централните банки и държавните глави на участвуващите страни.

„Римски договор“ – договор за създаване на Европейската икономическа общност, подписан в Рим през март 1957 г. от ФРГ, Франция, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия. По-късно се присъединяват и други страни.
Европейска валутна система – създадена на 13 март 1979 г. система за интегриране във валутната област на страните от Европейската икономическа общност.


Мерки за стимулиране на кредитния пазар

Такива мерки от страна на държавата биха могли да бъдат:
- ускоряване и опростяване на юридическите процедури по несъстоятелност на длъжниците и облекчени процедури по събиране на вземанията;
- данъчни облекчения за платената ипотечна вноска — лихвената й компонента да може да се приспада от – дохода преди данъчно облагане с данък общ доход;
- данъчни облекчения за получавания доход от ипотечните облигации;
- държавно-браншово лицензиране на юридическите и физическите лица, работещи в новото строителство и търговията с недвижими имоти. Това би легитимирало тези икономически субекти като потенциални кредитоискатели и би повишило качеството на предлаганите от тях услуги, което ще засили тях- ното търсене, а оттам и търсенето на кредити;
- стимулиране и развитие на капиталовия пазар, а оттам и на вторичния ипотечен пазар;
повишаване на доверието в банковата система след нейната приватизация, оттам увеличаване сумите на влоговете и удължаване на сроковете по тях, което ще благоприятства отпускането на по-дългосрочни кредити.
Тенденцията за икономически растеж, насърчаване на заетостта и намаляване на данъчно-осигурителната тежест биха довели до по-големи доходи на населението (важни за текущото обслужване на погасителните вноски при евентуален заем), а впоследствие и до по-високи спестявания (нужни за заплащане на първоначалната вноска). Икономическото оживление би увеличило и ликвидността на жилищния пазар, което ще доведе до по-високи ипотечни оценки на залаганите като обезпечение имоти, т. е. до намаляване на процента на първоначалната вноска до приемливи нива.
Не трябва да се забравя обаче, че и в строителството, и във финансите собствеността върху активите вече е почти изцяло частна. Така например от 35 търговски банки 33 са частни, единствено Банка ДСК ЕАД и „Биохим“ са все още държавни. Това означава, че държавата не може вече да има активно и пряко влияние върху тези две сфери на икономиката, а би могла да регулира ситуацията чрез усъвършенстване на законодателната основа и създаване на подходящи условия за бизнеса. Освен това в момента почти не съществуват инструменти за фино регулиране на икономиката — фискалната политика е до голяма степен предопределена в споразумението с МВф, а монетарната политика на БНБ е почти изцяло заменена с автоматичните механизми на валутния борд. Така държавата няма да бъде стопански субект и няма да измества и подменя пазарните механизми, а ще бъде регулатор и катализатор на процесите в икономиката чрез своята макроикономическа, законодателна, социална и жилищна политика.